Мога да кажа всъщност точно каквото си поискам и то поради няколко причини.

Преди всичко като малък бях читанка и общо взето доста захлупен. За това пък сега не ходя да нося цимент от 6:30 до 18:30, нито на втора работа да наливам бензин от 20:30 до среднощ, след което доходът от двете не е сумарно по-малък от сметката ми за мобилния телефон. Както е при някои от бившите ми съученици, които навремето бяха твърде отхлупени. Което не ми дава повод да се надувам на срещите на класа, защото не знам да се организират такива. А и да знаех, не бих ходил.

Освен това в момента е 12 вечерта, което не е проблем, защото нито утре важно заседание, нито трябва да предам 150 проекта. Всъщност, трябва да предам един, но той се бави безпроблемно вече повече от месец.

Също така трябва да се отбележи, че никой не ме кара да говоря.

Това няма да ми донесе никакви социални активи, да не говорим пък за икономически такива (ще ми се…). Просто изпитвам лично удовлетворение от споделеното и това е достатъчно, макар, признавам, не особено вълнуващо. Няма да има (е, ако има – добре дошли) тълпи пищящи фенки пред вратата ми всяка сутрин, примерно. Нито пък, като опряхме до това, мълчанието по въпроса би ме натоварило с каквито и да било негативи, като да речем снайперист на отсрещния покрив, който наред с пушката си носи моя снимка в профил и програмата ми за деня….

За мен няма задължителни неща.

Никой не ме задължава да карам разкапан сив голф, със спойлери, лепенки и неонови светлини на мръсното шаси, а от стереоуредбата му, която всъщност струва повече от сaмата кола, да дъни (с усилен до дупка бас, естествено) разбиващия всеки интелект хит на Галошите. Макар, че ако бях родом от Перник, подобна комбинация би била, доколкото подсказва скромният ми опит, повече от задължителна (based on a true story).

Не съм длъжен да излизам с едни шарени млади хора, но го правя. Тези млади хора често са усмихнати, което е много чудно, защото Азис не им е любимият изпълнител. Освен това, неизвестно защо, не носят маратонки, а кецове и ритат едно плетено топче, като че пълно с ориз. Странно наистина, като се има предвид, че след години някои от тях ще са сред социалните и/или икономически лидери на страната ни. Тези от тях, които още пребивават в нея де. Другите, хващам се на бас, ще търсят и намират себе си в други държави, за което няма как да ги виня.

Просто понякога тези млади хора решават да се съберат.

Ако искам, мога и да не се събера с тях, независимо, че, например, наближава голям будистки празник или рожденния ден на Хитлер или на вокала на KoЯrn, чието име постоянно ми убягва. Може да дойда просто ей така, без да съм купил чай за чайната церемония, и без да съм подготвил реч на тема "Какво има значение и защо?". Но е добре да нося водка. Водката, както казва големия пич Карбовски, те кара да се се чувстваш весел и смел. Или да повръщаш, което май не е същото.

Ако искам, мога да се напия дори и да съм под 18 години. Повечето от споменатите шарени млади хора и без това са. Мога да се напия и напуша с тях заради някоя нещастна любов, заради това, че съм твърде красив за да умра, или просто защото ми се пие и пуши. Може и да не пия и пуша изобщо. Но защото така искам, а и защото някакви правила ми казват, че индивидът, който дава алкохол и трева на деца е престъпник, а аз ги харесвам тези правила. Макар да ги нарушавам.

На следващия ден мога да имам и махмурлук, независимо, че съм на работа. Може просто да ме боли оная работа. Буквално, защото Мима е доста тесничка, пък аз не съм от бързите. Може и да ми се спи. Ако е така, просто ще си легна и ще се наспя, вместо да се мъча да вляза в работния процес. А после ще кажа, че съм бил болен – д-р Павловска е готина, ще ми даде болничен.

Това е свободата. Не е ли прекрасно?

Публикувана@2005-05-08

Добавяне на коментар

keywords