Наистина ли съществуват UFOs? Да разбира се!

Заинтригувах ли ви? Признавам си нарочно поставих това заглавие за да постигна сензационен ефект и да привлека вниманието ви. Само че това не е лъжа и UFOs наистина съществуват. И ако в този момент ме мислите за луд или пък участник в някаква световна конспирация в стил “The X Files”, аз ще ви се усмихна снизходително и ще ви кажа, че просто вие не сте се замисляли, когато използвате това съкращение, какво точно означава.

UFO (unidentified flying object) = НЛО (неидентифициран летящ обект)

И така, погледнете през прозореца към небето. Виждате ли там някаква движеща се “точка”, която не може да определите точно какъв обект е? Ако е така, моите поздравления. Току що станахте един от многото наблюдатели на НЛО. След няколко минути може да забележите, че всъщност това е птица или пък нещо друго, но за момента вие си нямате ни най-малка представа какво е.

Целта на това глупаво упражнение в стил “просветление”, бе да изясня нещата преди да продължа със същината на проблема, който искам да изложа пред вас. Защото това, че хората отъждествяват НЛО с извънземен разум, не е правилно и води понякога до грешни заключения. Същинският въпрос върху който ще акцентирам е: “Съществува ли извънземен разум”. На този въпрос вече не мога да ви отговоря със сигурност. Ако знам отговора, тогава аз ще притежавам информация, към която се стремят хиляди учени и милиони любители от цял свят. Ще означава, че по някакъв начин съм открил факт от значение за цялото човечество, който може да промени бъдещето на целия свят.

Аз лично вярвам в съществуването на извънземен разум, но няма да ви убеждавам в това. Ще се опитам обективно да ви предам информацията, която до момента е известна на човечеството относно съществуването на извънземен разум и на която се базират търсенията му.

И така, ще започна с това, че ние обитаваме една малка планета, част от една звездна система, която от своя страна е част от една галактика, а галактиката ни е част от вселената. Хайде сега по обратния път. Засега ни е известно съществуването на една вселена. В нея има милиарди галактики, всяка от които съдържа милиарди звезди. Чрез използване на прости индуктивни допускания и статистически съждения, дори и само 1 на всеки 10000 звезди да има планетарна система, а от тях дори и само 1 на всеки 10000 да има планета подходяща за живот (такъв какъвто ние го познаваме) и накрая от тези планети само 1 на 10000 наистина да съществува живот, то пак се получава, че във вселената трябва да е “бъкано” с живот и да има милиони цивилизации. (10¹⁸ разделено на 10¹²). Нека ви представя и една по-систематизирана, формула за изчисляване предполагаемия брой на съществуващите цивилизации в галактиката. Тя е предложена от американския учен Ф. Дрейк и гласи:

N = R* f_p n_e f_l f_i f_c L

N - броят на цивилизациите в галактиката, намиращи се на същото или на по-високо техническо развитие в сравнение с нашето е произведение от седем множителя:
R* – скоростта на образуване на звезди в галактиката, осреднена за цялото време на нейното съществуване, в единици брой звезди за година
f_p – частта от звездите, която притежава планетни системи
n_e – средния брой планети, влизащи в подобни планетни системи и екологически пригодни за живот
f_l – частта от планетите, на които действително е възникнал живот
f_i – частта от планетите, на които след възникването на живот са се развили негови разумни форми
f_c – частта от планетите, на които разумния живот е достигнал фаза, осигуряваща възможност за връзка с други светове
L – средната продължителност на съществуването на такава техническа цивилизация

От всичко казано до следва, че извънземни цивилизации статистически погледнато е твърде вероятно да съществуват. Защо тогава ние не знаем за тях? По простата причина, че според сега действащите закони на физиката (това не е държава ;) най-голямата скорост, която може да се достигне при движение, не може да надвишава скоростта на светлината. А дори и най-близката до нас звезда – Проксима от Алфа Кентавър, за която сме почти сигурни, че не предразполага към възникване на живот, ни делят цели 4 светлинни години. Това означава, че дори да се опитаме да побъбрим с хипотетичните комшии, единствения диалог който можем да водим при такова разстояние ще бъде със скорост не по-малка от 8 години (4 за пътуването на съобщението в едната посока и 4 за връщането на отговора в обратната). А сега нека мащабите на един такъв разговор се съпоставят с мащабите на вселената. Това е все едно един микроб, на който му трябват 8 години за да обмени едно просто “здрасти” със съседния микроб, на разстояние по-малко от милиметър, да се опитва да се свърже с микроб на другия край на Земята. Това даже е твърде скромно сравнение, защото мащабите на вселената са значително по-големи - тя е огромна и необятна.

От друга страна, не е задължително човечеството да не знае за тях. Може би в стила на популярните конспиративни трилъри малцина са посветените, а широката общественост си няма и бегла представа. Малко вероятно, но все пак не невъзможно, е първите контакти вече да са били осъществени – през последните десетилетия или в далечното минало. Теорията за палеоконтакта е широко разпространена и се гради на база необясними и озадачаващи, реално съществуващи артефакти. Примери много: от скални рисунки през пасажи от свещените книги до удивителни и причудливи монолити. Разбира се най-лесно е да обясним необяснимото с мистичното и неземното, но дали това е най-правдивото обяснение? Едва ли някога ще имаме късмета да разберем със сигурност.

Може би най-големият проблем по въпросът за съществуването на друг, различен живот и разум е фактът, че самите категории “живот” и “разум” са недостатъчно убедително изяснени дори тук на Земята. Причината е в нас самите, в ограниченото ни мислене и слабото ни въображение. Неспособни сме да си представим неща, които са коренно различни от всичко познато. Под ограничено мислене имам предвид, че нашият “краен” мозък не може да обхване и осмисли безкрайните понятия - нито безкрайно големите, нито безкрайно малките. Дори началото и краят, за нас са логични до толкова до колкото началото си има своите предпоставки, а краят своите последствия или иначе казано, възприемаме началото и края само като последователност от редуващи се начало, край, начало, край...и т.н., при това само в един едновременно дълъг, но и кратък цикъл без ясно очертани абсолютни Начало и Край. Това е така, защото иначе се рискува затъването в блатото на парадокса “кое е първото – яйцето или кокошката?”. Връщайки се към въпросът за съществуването на живота и разума, то въпросът е не толкова научен, колкото философски и теологичен. В тази връзка, заради гореспоменатите ограничения на нашето съзнание, ние сме склонни да търсим себеподобни, а не нещо коренно различно. Себеподобните могат да бъдат както от хуманоиден тип, така и инсектоподобни или пък аналози на нещо друго, което ни заобикаля. Въображението ни стига до толкова да допускаме, че живота може да бъде изграден например на силициева основа, а не на въглеродна както е при нас. Изобщо, не че няма резон да търсим нещо познато, след като за да осъществим контакт, ще трябва другите да могат да възприемат, това което и ние, т.е. да притежават поне подобни на нашите сетива, но склонни ли сме да приемем разум и живот в неосезаема за нас форма - нещо което не може да се види и пипне, но е не по-малко интелигентно от нас. Така погледнато достигаме и до теорията, за разум в други измерения. Ако щете го наречете бог, ако щете просто същество от друга вселена, с различни от “местните” физични закони. Ако изобщо могат да се преплетът и от наша гледна точка да съществуват в едно и също време и пространство, то сблъсъкът на двете вселени, би могъл да се окаже основата на много от култовете, религиите и митологиите. За нашите възприятия подобен контакт би бил повече мистицизъм и суеверие, отколкото наука и осъзната интелигентна комуникация.

В заключение смятам, а и е достатъчно вероятно да съществува някаква друга интелигентна форма на живот. Освен това, доста голям е шансът да е пълно с така да се каже “традиционни” форми на живот, т.е. до голяма степен приличащи на нас, дори само като следствие от формулата на Дрейк. Защото в рамките на нашата вселена, изградена от едни и същи елементи, които изпитват въздействието на сравнително постоянни фактори, полето за получаване на сполучливи “експерименти” е огромно. Дори и никога да не узнаем за тях, дори и да се срещат само по веднъж в галактика, то пак има милиони развити цивилизации. Дали ще успеем да установим реален контакт, дали ще можем да заживеем заедно? Честно казано се съмнявам, но пък това не ми пречи искрено да се надявам. Миналото си е минало и е обвито в мистерия, настоящето ни е изчерпано и ограничено от към възможности, погледът ни е вперен напред и сме изпълнени с надежда за бъдещето.

Всички Те са някъде там!

Публикувана@2005-02-16

Добавяне на коментар

keywords