Глобализация и културна унификация
от flar и KAZOBON
Идеите, които отстояваме в този текст са логично следствие от родолюбивите ни убеждения и възможността ни да наблюдаваме културните, политически и икономически процеси в глобализиращия се свят. Пасивното наблюдение и високопарните заключения не водеха обаче до нищо. По стар балкански обичай можехме да продължим да пием в "хладни механи" и да хулим онуй що смятахме за ретроградно. Разбрахме обаче, че слова без действия са като монархия без цар, та и по-лошо - като република с цар. Казахме си: Стига! и на учредителното събрание на наший Сговор, състояло се в любимата ни по онова време "хладна механа" (кафене "Бразилия"), взехме единодушно решение да направим тревожните си размисли достояние на целий български народ. И тъй в двайсетгодишните ни глави се появи онова пагубно нещо, което нарекохме "културно уеднаквяване" или, както го именуват в академичните среди - унификация.
Що е то културна унификация ще попитате вие. То е процес, при който културата на една нация обсебва и измества културата на други нации. И за да убием още в зародиш заблуждението на мнозина по въпроса за това що значи думичката "култура", ще се опитаме да я обясним. Култура не ще да означава само театър, опера, книжки и изложби. В смисъла на този текст, а и в широкия си смисъл, култура се разбира по-скоро като цивилизация. Националната култура не значи само изкуства. Тя е още: начинът на мислене на хората; езикът, на който се разбират най-добре;писмеността им; религията, която ги обединява; традициите и обичаите на бабите им; историята, която дедите им са написали с кръвта си; дори ако щете националната им кухня.
Тази национална култура (в случая българската, а и останалите европейски) изпълнява ролята на т. нар. от нас унифицирана, обсебена култура. Коя е тогава обсебващата, унифициращата. Колкото и агресивно и определено банално да прозвучи, ние смело заявяваме, че това е културата на САЩ и, разбира се, ще обясним защо.
Преди няколкостотин години малки дървени корабчета, порейки бурния Атлантик занасят частици европейска култура в Новия Свят. Борейки се за своето оцеляване и утвърждаване в Америка, хората са принудени да бъдат прагматични до цинизъм, което се превръща в модел и се пренася във всеки един aспект на техния живот. Така малката частица европейска култура, растейки на новото място (в един момент и самостоятелно) се изражда.
Но целта на това писание не е просто да оплюе американската култура. Ние не отричаме някои от нейните достижения, към които определено имаме положителни чувства - най-вече джаз, блус и рок музиката. Желанието ни е да докажем, че коя да е човешка култура се превръща в заплаха, когато започне да се налага и да измества всичко останало. Няколко са историческите предпоставки поставящи културата на САЩ именно в такава позиция: засилващата се търговска и производствена мощ на САЩ в началото на ХХв., липсата на големи разрушения на територията на САЩ през двете световни войни и от друга страна ужасното положение на Европа след тези войни. Така, осъществявайки плана Маршал и поставяйки Европа в зависимо положение, САЩ освен мощна икономическа експанзия осъществяват и много силно културно влияние, което с времето и възможностите, които дава глобализиращият се свят, се превръща в процес на унифициране културата на европейските нации с тази на САЩ. Някои ще запитат защо виждаме в това проблем. Отрицателното ни отношение спрямо този процес се определя от факта, че човечеството се нуждае силно от разнообразието на култури за да оцелява и да се развива. От праисторически времена отделните групи хомосапиенс се конкурират една друга и по този начин постигат напредък - прогрес (голяма част от технологичните новости и изобретения се появяват във време на война като оръжия). Изтриването на културното и езиково разнообразие и заменянето му с една единствена култура цивилизация би свело съревнованието (което ние сме убедени е изключително важно за човечеството) между хората единствено до индивидуално такова, като по този начин смали значително иновативните му възможности. Конкуриращите се индивиди ще бъдат ограничени в начина си на мислене и гледни точки поради факта, че са продукт на една и съща културна матрица.
Тук бихме искали да си послужим с една метафора, надявайки се, че тя ще изясни значително нещата. Представете си всички национални култури по света като плодовете на различни дървета - ябълки, круши, сливи, череши, кайсии и каквото още се сетите.
Културата на САЩ, разбираемо би била кашата, която ще получим при смесването и разбъркването на тези плодове в една купа. Сама по себе си кашата може би не е лоша на вкус, дори на повечето хора може би им се харесва повече от колкото обикновената ябълка, растяща в градината им. Но ядейки вече само каша, хората забравят за своята градина и изоставят грижите за добрата стара ябълка. Дървото изсъхва и искат или не хората са принудени да ядат само каша. Бихте ли искали всички различни плодове на земята да изчезнат заради кашата. Бихте ли били доволни да набивате само и единтсвено каша!?
Някои вероятно ще ни възразят, казвайки, че няма нищо лошо различни култури да се смесват и да произвеждат нови и интересни неща. Е, ние сме на същото мнение. На нас би ни харесало да се припичаме на някой тихоокеански плаж, под звуците на латиноджаз, отпивайки шотландско уиски отлежало в бурета от кубински ром, пушейки български цигари (това според нас е културна глобализация). Но далеч не сме съгласни да ни се налага да консумираме само Кока Кола и биг мак под вълшебните трели в музиката на бритни спиърс. В този ред на мисли подчертаваме, че има огромна разлика между "културна глобализация" и "културна унификация" като се надяваме, че вече разбирате какъв смисъл влагаме в тях и от кои световни тенденции се боим.
Приемайки, че сме изяснили смислово всички понятия, необходими за разбирането на проблема преминаваме към маркирането му на местна, българска почва.
Българският народ, в колкото и незавидно положение да се намира е носител на богата история и традиция. Ние сме наследници на могъща култура и цивилизация. Нашите деди са хората дарили цяла източна Европа и по-точно славянския свят с писменост, литература, държавнически модел. Българите са проводник на православието по тези земи. Жалко и унизително е младите хора в България да не познават собствената си култура, да търсят вдхновение другаде. Кощунствено е самобитни обичаи като лазаруването, нестинарските танци, обичаят "Пеперуда" да отмират и биват забравяни, а българските младежи да празнуват католишки празници като Св. Валентин и Хелоуийн. Нелепо е да кръщаваме децата си с имена като: Елизабет, Освалдо или Ричард.
Унизително е в столицата ни да висят пана гласящи: Bg in NATO now!. Глупаво е да заместваме почивните дни с уийкенд и младежите с тийнейджъри.
Това е на кратко, което ни тревожи и дразни. Голяма част от въпросите в това писание са само набелязани, споменати на кратко. Проблеми, които се нуждаят от допълнителен размисъл и по-обстойно обрисуване. Това бе наложено от целта да се обхване изключително сложното ни съвремие в цялост. Ние обаче няма да се задоволим само с това. Ще продължим да ангажираме вниманието на своите съграждани, надявайки се да ги подтикнем към размисъл и преоценка на виждания, отношение и действия за благото на всички нас.
Сговор
Публикувана@2004-12-29
Коментари към статията
Автор: la
Дата: 03 January 2005
Заглавие:
Много ме зарадва и заинтересува тази статия.
Според мен културната глобализация е нещо неизбежно, и като цяло нещо положително.
Що се отнася до културната унификация - ето какво ми се върти в главата:
Вярно е, че Америка се намира (поради ред икономически и социални фактори) в положение, при което разполага с многобройни средства и канали да разпространява културата си. Според мен, една култура в такова положение може да бъде или елитарна или експанзивна. В случая с Америка, експанзията им е заложена още от началото като резултат от чувството за морално превъзходство и меасианство (от силните протестантски и презбитериански традиции), съчетано с идеята, че разширяването е гарант за обновление и развитие (the frontier).
Това, че Америка се опитва да наложи културата си не е нито нещо странно, нито само по себе си лошо или опасно. Проблемите могата да дойдат по-скоро от "нашия телевизор", т.е. въпросът не е само как се държи Америка, а как реагират останалите култури. Според мен, въпросът с унификацията не съществува в страни като Великобритания, Франция, Германия, Швеция...и т.н и т.н. Дори Канада има и продължава да развива собствена културна идентичност.
Каква е разликата между тези страни и страни като България? Според мен основната разлика идва от това дали една култура е била в период на изолация или не. От една страна, българската култура в периода на социализъм е преминала през една много по-интензивна унификация в рамките на социалистическия блок. От друга, през този период сме били сравнително изолирани от досега с други култури (да не говорим, че всички те са били набутани в категорията "западна култура"). Когато излизаме от изолацията, любопитството и стремежът към "забранената култура" се отприщени с много по-голяма сила, отколкото би било без изолацията. Освен това, коя култура навлиза най-бързо и най-всеобхватно? Ами тази, която има най-много средства и канали за разпространение, сиреч американската.
Тъжно е това, което се случва в България, но мисля, че не е непреодолимо.Да, трябва да се промени нещо в подхода ни, в учебната програма, в медиите и т.н. Но как да наложиш на хората интерес към културата им, когато нещата са представени като черно-бели: българско - американско/европейско/западно, старомодно-модерно, неуспешно-успешно, балканско-куул? Според мен, част от решението е в разнообразието. Колкото по-голям досег имаме с различни култури (не "западна култура", а френска, германска, гръцка, японска, мексиканска и т.н), толкова по-голям е шанса да излезем от черно-бялата рамка, да видим нещата сравнително и да осъзнаем че нашата култура не е по-лоша от някоя друга. Ако срещаме повече култури и ценности, няма ли естествено да се заинтерсуваме, кое е това което ни определя като българи и как се културата ни се вписва в цялата картинка?
Автор: kiber
Дата: 03 January 2005
Заглавие: Добро
Няма да е лошо и другите участници в световната глобализация, да се повлиаят от класическите Български културни ценности.
Невидимото остава тази стойност, ще се запази за известно време, и колкото повече е външно запазена, толкова повече ще има стойности за копиране във вътрешното духовно настроение на тези български, които изберат да не се размият сс западните ценности.
Ако популяризираш прекалено много Българското(тм) ще постигнеш обратния ефект, и две крачки в страни.
Автор: ecloga
Дата: 03 January 2005
Заглавие: Съгласен
Всичко това ме тревожи и мен, но масите изобщо не се тревожат от това нещо, сигурно им е все едно. Може би има една инерция от едно време и всички са свикнали да преглъщат това, което им се поднася, за жалост тези, които отговарят за програмните схеми на медиите едва ли ги боли за родната култура.
Може би пътят е да се покажат на децата още в училище, различните култури, да се установят разликите между тях и да се обясни какво е културна и национална идентичност, които в момента често се бъркат от някои нискоинтелигентни индивиди с шовинизъм и национализъм.
Автор: LOX
Дата: 03 January 2005
Заглавие: от друга страна пък...
По принцип съм съгласен и смятам, че всичко казано дотук е така, но сега смятам да изиграя ролята на "адвокат на дявола"[1] и да се опитам да изложа нещата под един малко по-различен ъгъл.
Културата не е нещо статично и ясно дефинирано. Културата - това са хората, техните навици и начинът по който възприемат света. Един овчар притежава изключително богата култура, един преподавател в СУ също. Културата на двамата има много малко допирни точки, но въпреки това по някакви си признаци решаваме, че и двете са български.
Какво определя българската култура? На пръв поглед бихме казали "българския език". Да, но българският език се е променил доста за последните 100 години. Отпаднали са ятовите гласни, нямото "ъ", остатъците от падежни форми.. сигурно има още. Всички тези промени са дошли съвсем естествено, така както и топлата вода, постепенното западане на речника от псувни и клетви (които са част от етнографското ни богатство [2]) или пък тоалетната хартия. Има и друг тип промени, като новите думички "джипи", "вот" и "прес рилийз", които изглеждат грозни и неестествени. Общото между тези "лоши" чуждици е, че повечето от тях са навлезли през последните 10 години. Бих се обзаложил, че след 2 поколения повечето от тях ще бъдат "български думи с английски произход", така както сега имаме думите "манджа"[3], "ескалатор" и "трамвай".
Това, което искам да кажа, е че културата (както и езика) е един саморегулиращ се механизъм и въпреки че заемаме много неща оттук оттам, винаги остава нещо българско. Когато американската модата отмине (така както е отминала гръцката, турската, френската, немската и руската), това което ще остане ще бъде българско. Всеки който си е имал работа с чужденци, може да ви каже колко са тъпи (ако е по-възпитан, може да каже и "различни"). Всъщност, проблема е че дори и при цялата си американизация, ние сме много по-различни с един американец отколкото сме подобни.
Естествено, в процеса на развитие винаги губиш нещо. За да ти порастнат нормални зъби, трябва да загубиш млечните (имах и друго сравнение, но ще ви го спестя :-) Това може и да не ни харесва, но не можем да го променим. Ако се опитаме да го задържим, това което получаваме е застой, а след застоя - израждане. Напоследък в този форум стана модерно да се говори за Япония, та и аз ще дам един пример от там[4]:
Японците много държат на традиционните си ценности и култура. Дотолкова, че са направили наръчници за икебана, където пише под какъв ъгъл трябва да застане всяко клонче или цвете. Традиционно икебаната е била форма на медитация. Целта е била, чрез осъзнаването и разкриването на красотата, която се съдържа в едно цвете да достигнеш малко по-близо до просветлението. В момента икебаната е пипкаво хоби да редиш клончета с транспортир и линийка (и да не почвам да говоря за лъскавите нещица щракнати с телбод в някои от композициите). Чаената церемония също е форма на медитация, майсторът на традиционната чаената церемония би трябвало да е намерил хармонията в себе си, чрез естествените си движения и маниери да я предава на гостите. Вместо това, съвременните почитатели на чаената церемония заучават сковано движенията на старите майстори и се стараят да изглеждат като порцеланови кукли. Да, без съмнение това е част от съвременната японска култура, но в случая тя е гротескно подобие на това което е било и въпреки че запазва формата,предава духа.
Всъщност ще си призная че ми е гадно да гледам как много хубави български неща са изтласкани встрани под влиянието на "западната" култура. Например, че съвременните дечица научават приказките знаят всички покемони по име, а не знаят кой е Крали Марко, "клан клан недоклан" или пък "юнакът що бозал 20 години". Че познатите ми се интересуват от таро, вудо обичаи, коптски култове, Кастанеда, шамански ритуали и в същното време някои от тях не знаят каква е разликата между плътеник, вампир и тенец, змей и ламя, що е водник, самодива или караконджул. И на мен си ме е яд, че не знам почти нищо за старата българска история, не знам колкото би ми се искало за диалектите от различните краища на България, не съм опитвал пиле в агне в кожа печено в трап цяла нощ и извадено на сутринта, че не съм ходил с дядо ми докато още излизаше с козите... Всичко това е част от една култура, която скоро ще остане в миналото, така както културата на 40-те, 20-те, след-освобожденския период, турското робство, възраждането и т.н.
Това което можем да направим е да гледаме колкото можем повече. Да забелязваме културата около нас и да се опитваме не просто да я разберем и съхраним, а да бъдем част от нея. Защото, културата - това са хората.
-- -- --
1. Освен че е име на един як филм, advocatus diaboli е теологически термин, използван от Римско-Католическата църква за официално лице, натоварено със задължението да изложи аргументи срещу предложен за канонизиране светец, за да бъде сигутно че житието му е разгледано от всички страни.
2.
3. Много време съм си мислел, че думата "манджа" идва от турски, но се оказа че е от италиански.
4. Dogs and Demons - Alex Kerr
p.s. стана дълго и претенциозно, но се надявам че казва нещо
Автор: LOX
Дата: 04 January 2005
Заглавие: корекция
точка 2 от "библиографията" трябваше да бъде: http://www.enravota.com/fun/baba.mp3
Ако може някой от модераторите да го поправи и да изтрие този пост.
Автор: ecloga
Дата: 12 January 2005
Заглавие: Имаме нужда от второ Възраждане.
Поради естеството на образованието ми се налага да навлизам навътре в душевността на българина, колкото по-навътре навлизам, толкова повече се убеждавам, че българинът е като дивак, пада си по лъскавото, по чуждото, по новото за него. Всичко старо, традиционно, минава за дивашко, просташко, видиш ли някой по-лъскав, наглед по-богат и вече му се кланяш на глупостите, а те за добро ли са, чети какво са писали хората през Възраждането. Нищо ново под слънцето.
Автор: astral_buddy
Дата: 17 January 2005
Заглавие: Глобализация, но не и културна унификация...
Темата е страхотна! Не само темата, издържана е чудесно. Още в началото ме грабна и ви поздравявам всички, които стоите зад този поуст. въпреки, че не съм напълно съгласен [което не е нормално, ако бях ]. Изчаках да се изложат няколко мнения, щото не исках още от началото да си "натрапя" мисленето. Ще съм кратък, но ще ви предложа няколко идеи, за които искрено вярвам, че не съм единствен последовател и защитник.
Първо, културата аз я възприемам редом с традициите и обичаите, езика и писмеността, най вече за мен тя е пряко отражение на НАРОДОПСИХОЛОГИЯТА на дадена нация. Теорията за бихейвиоризма, яко се вписва в културната идентичност на индивида. С други думи, една култура е пряко зависима от специфичния локален МАНТАЛИТЕТ на тази нация. Имах възможността да изследвам и съпоставя нашата кулура, на базата на много други и отстрани изплуваха много характерни белези. Нека ви припомня, че една култура винаги се изменя и развива, повлияна от господстващите в света държави - гиганти. Фактът, че сме били 5 века под турско вмешателство, малко или много е оформило балканският ни манталитет. Това, че бяхме комунистическа държава, поддръжници "братски народ" към Съветския Съюз ни направи такива, че копирахме изцяло тяхната култура и порядки. Сега времената са други. Сащ контролира света, за добро или зло и влиянието на тази държава по света е неизбежно. Приемете това като закономерност. Винаги ще има външни влияния, които ще променят по един или друг начин културната специфика на България. Стига толкова за културата. Сега ще ви занимая с нещо много ценно за мен като идеи: Представете си държави, без граници, без ВИЗИ, един универсален език за комуникация на планетата ни [вече се наложи английския, като такъв, поради икономическото влияние на Сащ], и вие опознавате планетата ни и се радвате, за това че вече можете да пътувате без резерви. Представете си, че повече не е нужно да размятате пари, да ги обменяте, да ги изчислявате от една валута, в друга, а само с една [или няколко] карти, пазарувате от всяко кътче на Земята и се чувствате гражданин на тази планета. Пазарите и поръчвате през Интернет, не губите време да ходите и да оглеждате. Ако нещо не ви хареса, не се чувствате комфортно, връщате го и ви се изплаща обратно до стотинка, до 6 месеца употреба! Купувате си самолетни билети от домашния компютър, като сами си избирате маршрута. Избирате си хотели, правите си резервация. Поръчвате си книги през Интернет, DVD-та, купувате си слънчеви очила, директно от Италия... Хайде да не продължавам, щото може да съм набеден вече в нещо... Ето това за мен е глобализацията. И не виждам мотиви, да се дърпаме и да оплюваме развитието на страната ни в тази посока. Ако не е Сащ, ще е друга държава, от която ще сме пряко повлияни. Нима е по-добре да се ограничаваме от света и самоизолираме.
Много ми хареса мнението на la, напълно заставам зад нея и се радвам, че има хора, които осъзнават и глобалните ценности! Със шовенизъм, до никъде няма да стигнем!
Автор: flar
Дата: 18 January 2005
Заглавие: .
радвам се, че темата предизвика такъв брой коментари, при това определено стойностни. благодаря на всички за мнениятя, позициите и споделените виждания.
la, същият проблем - унификация стои твърдо и за нации като Великобритания, Франция, Германия, Швеция. германците си забравриха езика. гледам достатъчно немски телевизии за да мога да го твърдя със сигурност, освен това имах възможността да се убедя и на място. елементарен пример - немските филмчета, които се въртят по бтв - англоговорящи общества, култура... комплекси от войната, комплекси, комплекси!!! шведите отдавна ги възприемаме яко катопроизводители на стойностен европоп на английски... ебаси тия хора по-добре се справят с английския отколкото със собствените си езици едва ли не, пък и явн културата им черпи материал от англоезичните култури, сиреч - унификация.
франсетата... виж франсетата са друга работа. уважение за тях, въпреки, че езика ме дразни, добра политика имагт по въпроса и толкова.
навсякъде другаде по белия свят има яко whatever- american, ние конкретно - bulgarian - такива. дядо кока коледа и прочие - търговийка... нищо против свободното придвижване на хора, стоки, услуги, знание и капитали, но хък фин не може да е стандарт за бай ви ганя!
Автор: la
Дата: 19 January 2005
Заглавие: ...
flar,още веднъж искам да ти благодаря за интересната тема и тъй като коментираш част от мнението ми, искам да споделя още от мислите си по въпроса.
Прави ми впечатление, че въпреки че в статията засягате много от аспектите на културата, впоследтсвие се съсредоточаваш главно върху езика. Но както културата не е само изложбите, театъра и книжките, така не е и само езика. Тъй като имат еднакъв език, значи ли, че португалците и бразилците са еднакви? Или пък латиноамериканските държави помежду си? Или пък австралийците и американците? Сигурна съм, че във всеки един от случаите, подобно твърдение би предизвикало най-малкото простест.
Езикът определено е едно от най-старите и често използваните средства за културно обсебване, както и един от традиционните символи на нацията, но не е единствен идентификатор на културата. Ако трябваше да приемем последното за вярно, то трябва да приемем, че самият език определя начина на мислене, което поне за момента е спорна хипотеза.
За да стане по-ясно - значи ли, че германците, когато ползват английски мислят по американски? Или просто значи, че английският предава мнението им на по-широка аудитория? Дали в международната търговия и в академичните среди английският се ползва, защото всички сме в захлас от американската култура, или се ползва за да си набавяме по-ефективно информация? Когато ти търсиш информация от интернет, предимно на български ли търсиш?
Това, което става в момента с българския или немскя (макар за немския да нямам наблюдения), определено е проблем и трябва да спре. Но по този въпрос съм склонна да се съглася с LOX - това е мода, която, както и турската в България, или френската в Европа, най-вероятно, ще отшуми.(Хм, всъщност тук може доста да се поспори...но това за по-нататък, ако стане въпрос). Това, което искам да подчертая е, че много по-важни са манталитета, ценностите, традициите и обичаите. Докато всяка една култура запазва и развива тези елементи, унификацията няма да се сбъдне. Обратно - именно в пренебрегването им, според мен се крие истинската опасност от унификация.
От тази гледна точка дадох примерите за Великобритания, Франция, Германия, Швеция и т.н., като страни които нямат проблем с идентичността. По въпроса за Германия си прав - те имат доста национални комплекси и стремеж да компенсират. Обаче, макар да са зависими от Щатите за своята сигурност, според мен те се опитват да компенсират чрез европейска идентичност, а не чрез наподобяване на американската култура. За Швеция - да, вярно, европоп на английски. Обаче "евро"поп, забелязваш ли? Освен това, независимо какъв език ползват за да ни из-комуникират това, шведите определено имат много отчетлива идентичност както по културни, така и по политически и социални въпроси. Виж, за французите, чиито подход ти одобряваш, аз имам малко резерви. Най-вече защото при тях малко се губи границата между културно себеутвърждаване и културна не-толерантност.
Така че, по въпроса за езика, проблемът в България не би бил, че учим и ползваме английски, а че отказваме да учим и ползавме български. Например, по мои наблюдения, голяма част от хората, които не пишат на правилнен български или използват българския неуместно, не знаят английски и обратно. Истинският проблем е отхвърлянето на ценностите и обичаите, за сметка на американските(точно този проблем според мен не съществува в горепосочените страни...с изключение на Германия в определени аспекти). Проблемът е в това, което казва eclogа - в заплесването по лъскавите американски дрънкулки.
Относно решението: Няма смисъл да си правим външен враг, за да се самоутвърдим. С мразенето и отхвърлянето на американската и след това всяка чужда култура, която се процеди у нас, няма да изкореним проблема(а дали не е комплекс за малоценност?). Решението според мен е в утвържаването, а не в отричането. Т.е да утвърдим за себе си, че нашата култура е валидна, стойностна, конкурентна и не по-лоша от която и да е друга. Ако успеем да направим това, влиянието отвън, било то и експанзивно и натрапващо се, няма да подкопае културата ни.
Автор: flar
Дата: 23 January 2005
Заглавие:
V diferenti situacii
impozantno me fiksirash
slavish se s aliesnacii
i taka me impomirash
v kuloari sas pretenciq
s cqlata si erudiciq,
slavqt tvoita eksistenciq
i frapira6ta kondiciq
I sas risk da sam banalen
konstatiram 4e si 6ik
moi estestven, naturalen,
roden , balgarski ezik !
авторът, поне за мен е неизвестен :-)
Автор: kazobon
Дата: 31 January 2005
Заглавие: Ха сега де..
Определено ревизирах възгледите си много пъти откакто с Флар наченахме разговорите ни по проблемите на културната унификация. Може би преди година - две щях активно да отстоявам позицията на отрезвения родолюбец, получил проветлението за пагубната деградивна сила на унификационните процеси. Уви, днес подобен възглед, струва ми се, се нуждае от множество забележки и възражения най-малкото, защото вече не съм особено убеден в обстоятелството, че подобен възглед изобщо е правилен, сиреч, коректен към онова, което най-много наподобява фактите. От друга страна това е просто една интерпретация на фактите, което без съмнение означава, че не е задължително да е истинна.
Проблемите на т.нар. от нас тогава "унификация" се коренят като че ли в проблемите на етническото и идентификацията, тъкмо там, откъдето черпи теоретичен материал и национализмът, и шовинизмът, и ксенофобията, и етноцентризмът, и панславизмът и паневропеизмът, и самата глобалност дори ако щете. С други думи, за да си отговорим коректно на въпроса "Пагубна ли е унификацията?" би следвало задълбочено да проследим основанията, предпоставките и причините, които я пораждат и да оценим, доколкото можем обективно, последиците, които наблюдаваме в следствие от всемирното й шествие. В тази връзка ми се ще да поздравя LOX, който определено предложи едно трезво, рационално и смислено гледище по проблема, както и la за изказването й свързано с езика. Съжалявам, че интересът по темата за езика във форума etc., постнат от gamar, е толкова нисък, да не кажа нулев. Очаквах повече ентусиазъм по въпроса, който твърде пряко касае нещата, за които си говорим тук.
П.П. А, бе, Паров, земи се обади, бе, човече.. Никакъв те няма! Разбрах, че си си забравил зарядното в Бс, ама твойто на нищо не прилича :-) даже у Ванката те няма никакъв. Дай да се видим, пък аз ше почерпя ;-)..
Автор: flar
Дата: 03 February 2005
Заглавие: въй
Интересно включване. Не разбирам само защо, за пореден път така тенденциозно се споменават понятия като шовинизъм и ксенофобия, стигне ли се до разискване на тема свързана с националото. В България определено имаме проблем с тази думичка. Мисля, че достатъчно ясно съм изложил схващанията си по въпроса и определено не намирам основания за отхвърлянето им. Митак - истина!? Какво е истина?
Иначе очаквам разбиване на седми:-)