Оня ден в ръцете ми попадна поредното, както се изразява един мой приятел, мацка-списание. “Мацка”, защото си ги купуват предимно urban-fusion мацки с цел да станат още по urban и fusion. Те (списанията от този тип) са точно като излезли от някакво поетично клише-например свързано с кухата хитинова обвивка и т.н. Ама клишетата за това са си клишета, защото колкото и да не ни се иска са верни. Така нареченият lyfestyle не е нищо повече от описание на твоята модност, до каква степен си наясно с последните синтетични дроги, дали музиката ти е достатъчно chill за да се впишеш в дадена среда… Ок, нямам нищо против хората, изповядващи тая религия-стига в даден момент да осъзнаят колко абсурдно е цялото съществуване на човека и от там да достигнат до вечната истина-суета на суетите, всичко е суета. Иначе рискуват в последните си мигове, вместо да държат живота си, да държат лъскаво и чистичко списанийце.

Веднъж в някаква брошурка на магазин бях прочел, че “модата е любимия инструмент на матрицата”. Реших да посетя магазина. Оказа се, че ефектният таглайн не е нищо повече освен оправдание за това, че продават грозни дрехи. Lyfestyle.

Не знам защо пиша тея редове, чувсвтвам се като телевизионен пророк от Канал 2001, обясняващ за идващия Армагедон. Ама в някакви моменти човек има нужда да сподели разни неща-било то и с белия монитор и потенциалните… хм, читатели.

Аз не съм моден човек. В известна степен се гордея да го кажа, защото това свидетелства за известна… де да знам, може и да се нарече воля, сила… аз бих искал да го нарека независимост и самостоятелност. Тук идва голямото обаче. Повечето ми приятели биха могли да кажат почти същото за себе си. Вие също. Както и вашите приятели. Следователно-точно така, вече това е модерно. От цялото това нещо излиза, че бягство от модността не може да съществува, защото самият акт на бягството е модерен-и, за добро или за лошо-се оказваме хванати в един затворен кръг. Всеки зависи от някой друг, най-вече независимите. Каква полза от това да си независим, ако няма на кой да го демонстрираш?

Не можеш да избягаш от света, от неговите настроения и най-вече от това какво той иска да ти причини. Светът зависи изцяло от теб, твой е да го префасонираш и променяш … Но пък ти от своя страна зависиш изцяло от света по много неописуеми начини, дори и от най-елементарния факт, че ако нямаше свят нямаше да го има и твоето “аз”, въобще твоето съществуване би било под формата на космически прах. Действие-противодействие, макар и по малко изкривен начин.

Обаче тук не става въпрос за примиряване. Не. Бунтарството (знам, че звучи смешно), и въобще бунтът като религия си остава най-приемливата форма на съществуване за мен. В известна степен става въпрос за бунт без кауза, но независимо от това аз съм, а това си остава най-важното. Поне за сега.

Публикувана@2004-02-15

Добавяне на коментар

keywords