Има много дракони по света. Най-различни - с дълги мустаци, на които, ако си достатъчно ловък, можеш да се люлееш, с три глави, които обикновено те вкарват в нелепи (и често фатални) приключения и летящи, които често се оказва, че не могат да летят. Бройката им надхвърля безкрая и сигурно е равнозначна на броя смахнати умове, които ги фантазират.

Даже митологията ги употребява в приказките за малки и не-чак-толкова-възрастни, за да сплашва от време на време. Ей тъй - да знаеш къде ти е мястото. Пък хората отдавна са приели, че някой дракон може да дойде, да ти отхапе главата и да си замине. Добре, че често страдат от настинка и общо взето си седят по пещерите.

Дракони - колко щеш. Децата още от малки се сдобиват с поне с по един. Дали от "Покемон", дали сгънат от "Направи си оригами за 28 секунди" - начинът е без значение. Важното е да си е твой и да внимаваш да не ти подпали къщата.

...

Моят дракон е уникален, но не като всички останали. Това е нещо като двойния блъф - двойно уникален, сам по себе си. Казвам му "Змей". От момента, в който разбрах, че съществува, ме вкара в беля. Голяма беля. Аз я наричам "приказка".

Сам съм си виновен май...или поне змеят ми така казва. Всъщност казва и много други неща. Обичам да слушам. Пропуснах ли да кажа, че моят змей е момиче? Да, момиче е.

Има красиви пъстри очи, в които може да се види отражението на целия свят. Мога и сам себе си да видя - цветен, шарен, с ярки цветове. Миглите й ме галят, едва докосвайки лицето ми... Обичам да ме целува. Разгаря огън в мен. Огън, който не изгасва. А времето...сякаш за първи път има посока. Посока, в която гледам.

Змеят не е мой. Тя е ничия. Притежава онова "Je ne sais quoi" - дива, свободна, истинска и...изпълнена с любов. Завинаги: Обичам те, Змей!

Публикувана@2005-10-24

Добавяне на коментар

keywords