1. Родих се в един влажен следобед; около мен имаше много кал, щъкаха някакви амеби, едноклетъчни и тям подобни. Бащата решил да ме създаде жена /не слушайте тези, които ви разправят, че Адам е първият човек!/, защото не знаел що за порода е женския вид. Може би си е направил зловещ експеримент, може би просто му е било скучно. Така или иначе, сътворил първото си чедо в женско тяло. Снощи го питах кога ще ми намери мъж и след колко точно декади ще се наложи да се еманципирам /ама че сложна дума!/. В съседния град, казва, имало един младеж – единственият, останал след голямото ‘бум’, когато всички млади, зелени и читави заминали на фронта. Де да знам и аз какво ще да е това чудо, но бащата казва, че само онзи останал: самичък, търсел си работлива и умна жена, та щял да ме даде на него. Предполагам, че младежът не е съвсем читав, още по-малко млад и зелен.

2. Голямото ‘бум’ беше преди 200 години. В моето детство някъде. Бащата го направил, за да попресее грешниците. Затулил за малко слънцето, пратил им Прометей и ония долу, нали не са много умни, измислили си повод да се скарат – за някакво си Елена, която, убедена съм, не е по-хубава от мен, но пък е една от най-лукавите жени по земята. Същата тая Елена измайсторила ‘студио за красота’. Вкарва там жените, подлага ги на всякакви мъчения и ги вади като след преса – слаби, даже кльощави, измършавяли горките. Разправят, че ги учела на всякакви хитрини, даже и да изпитват удоволствие по време на съвокупление. Чудя си се как позволих такъв народ да се пръкнен от мен, дявол го взел.

3. Днес валя. Бащата се затвори цял ден в мазето и накрая излезе с торна... торна... торнадо каза, че го е кръстил. Щял да прати някой си Христо от Италия чак в Индия, който да подмами сума ти народ там. Щял да ги изкуши да се изпонаселят в Индия и да им пуска торнадо от време на време. Бащата май се е побъркал! След дъжда видях дъга и реших да мина под нея да видя какво е да си мъж. Не че не се наслаждавам на мъжките ласки, но женското присъствие и любов като че ми се виждат по-съвършени. Ще си спретна една групичка от жени и ще ги уча на независимост и на онова сложното... еманципация. Бащата не дава и дума да се издума, но аз вече имам няколко суфражетки под ръка.

4. Иска да ме праща в метох, за да ме вкарали в правия път. Все пак мисля сама да се откажа от еретичните си намерения, защото подочух за някакви клади, при вида на които не знам какво ти ставало, но хоп – влизал си обратно в правия път. Няколко жени и мъже са се запознали с нея по-отблизо. Добре де, чудя се аз, защо им е на да се правят на велики... земята се въртяла, дрън дрън... стой си кротко и няма да ти горят крачетата.

5. Вече два дни слушам приказки за оня от съседния град – сина на бащата, но от друг брак. Бащата иска да ме омъжи за него, то е ясно, защото нямало да търпи стари моми в къщата си, а искал здраво поколение, което да възпита по свой образ и подобие. Щал да ги прави поети и бардове, писатели и скалдове...
Сватбата мина добре. Оня зеленият се оказа доста читав. Кръстихме сина си Орфей; хубаво пее момчето, а и проявява свирачески умения. Дъщеря ни Жорж Санд стана писателка и се взе с едно добро момче музикантче. Той обещава да не ходи на голямото ‘бум’, но и не ми се вижда като да иска деца.

6. Бащата е ядосан днес. Пак твори нещо в мазето – не го знам какви ги е замислил, но ще да е нещо голямо. Преди два дни измайстори фотоапарата и ни закопча в ‘снимки’ – сега, казва, ще ни има за поколенията. После извади пишещата машина и заръча на Орфей да си пише нотите на нея – за по-лесно. Но на детето му ври кръвта; не можеш го накара да седне и да нотоплетства. Ще изчакам до довечера и ще сляза в мазето да видя какви ги е свършил бащата, че вече и моето любопитство взе да завира.
Бащата определено се е побъркал – седи пред оная ми ти кутия, натиска разни копчетии /като пишеща машина, ама не съвсем/, хили се като обезумял и казва, че от другата страна на кутията имало човек! Още малко ще каже, че и на Марс има хора.
6 ½. И май предизвиках съдбата! Бащата пратил хора и на Марс!!!

7. Днес брахме гъби; обаче те не стават за готвене – имат в себе си повече газ отколкото твърдо веществто /тези термини ги знам от Менделеев, съседчето отдолу/ и не стават за пържене или печене. Бащата се плесна по челото и ме пита как съм могла да унищожа и този негов експеримент – гъбите му трябвали да види колко високо могат да стигнат до нас; те всъщност не били точно гъби, а нещо, с което да се решава поредното ‘бум’ на хората. Май го бе нарекъл ‘бомба’, не знам, ще ви излъжа. Все едно, бащата така или иначе е откачил, така че няма да сеучудя и нещо друго да измисли.

8. С мъжа ми бяхме по магазините. Ах, Ах, Ах! Какво нещо били бутиците, книжарниците и кафенетата. Какви обувки, палта, коли, дрешки всякакви имаше... Купувахме, трупахме, товарихме се, плюскахме, бутахме по торбите, пръскахме се по шевовете от стоки, а душата ми преливаше от сладко блаженство.

9. Днес попитах бащата коя е майка ми, а той ме погледна злобно и ме смъмри. Нали, казва, ти си първата жена, каква майка искаш?! Настоях и той в крайна сметка обеща да докара някакъв медиум, който да ме свърже с душата й. Медиумът дойде в една тъмна и мрачна нощ. Духаше поривист вятър. Влезе в стаята, целуна ръцете ми и обеща до половин час да установи контакт с майка ми. Майка ми!

10. За да стане всичко това обаче, трябваше да взема едно прахче. Изпих го, от което ми стана много леко и бодро. Бащата се мръщеше насреща, но в този миг това нямаше никакво значение. Главата ми се въртеше, говорех някакви щуротии, говорех – за себе си, за живота си, за майка... Майка така и не се появи. Еманципирала се и не искала да ме знае. Но аз продължих да вземам от прахчето още дълго и ми е хубаво. Имам все повече нужда от него и макар че лекарят ми казва, че не е опасно, аз усещам, че нещо странно се случва с тялото ми; каквото и да е, не е добро. Все едно, сега отивам пак за прахче, защото иначе започва да ми става глупаво и безсмислено...

Публикувана@2005-05-22

Добавяне на коментар

keywords