Мъж, който седи посред жълтеникава стая - празна с голи стени, а на тавана - въже. На въжето е окачено нечие сърце, ама ей така завързано като коледен подарък за него. То е безформено и алено червено...От него висят някакви парчета месо, а люлеейки се хвърля пръски кръв по жълтеникавите стени..Но аз забравих - то не просто се люлее , а мъжът го бъхтеше, ама неисстовооооо..с много гняв и агресия, с много жестокост, сякаш това сърце бе виновно за цялата болка в живота му, за всичко! И с всеки удар, кръвта ставаше все по-червена и по-червена докато накрая стигна пурпурен цвят. Окапваше всичко наоколо...и лицето на мъжа и стените и пода...всичко...И го болеше много, пустото сърце. Разкъсваше се на парчета и всяка секунда се разделяше с повечето от тях. Едно по едно. После започнаха писъци на адска болка. Нечовешка болкааааа. Въздухът се раздираше от тях, сигурно целия свят го бе чул. Но настървеното гнусно същество, въпросният мъж, не спираше! Продължаваше да си играе с него като с боксова круша и без да го е грижа да изкарва целия си гняв. Вече почти не го виждаше. Очите му бяха пълни с топлата, до преди малко жизнена кръв. Под ноктите му се беше събрало месце - крехко и нежничко. По едно време нещо взе да дърпа това гадно подобие на човек назад. Дърпаше го с всичка сила, а той продължаваше да упорства и да налага с голи юмруци жертвата си. Писъците се усилваха. Кънтяха в съзнанието му и удвояха и утрояваха задоволството му. Ах, как само ликуваше той отвътре. Тази болка беше като наркотик. Беше пристрастен към това да я причинява. Наслаждаваше й се и не бе способен да спре. А тези крясъци бяха като музика за ушите... И ето, те ставаха по-силни, а нещо искаше да го откъсне от тях. Картината пред него взе да избледнява. Клатещото се сърце сякаш се изпаряваше оставяйки само витаещата във въздуха болка..

Ококорено и зловещо мъжът отвори очи и започна да ги върти във всички посоки. Сърцето? Неговата единствена радост, играчката му? Сладката кръвчица, която бе успял дори да вкуси...къде бяха? Останаха само писъци идващи от съседното болнично легло. Момичето отсреща агонизираше от болка.. Изглежда бе преживяло нещо ужасяващо. Очевидно беше нова в клиниката, тъй като й се отделяше специално внимание от персонала. Мъжът се усмихна задоволно. В очите й, изпълнени с ярост, виждаше своя нова приятелка:
- Хубаво крещи, - помисли си - Добре ще се сработим.

Той отново затвори очи и се отнесе в нов сън. Сюжетът беше вече друг. Имаше нова играчка, а музиката излизаща от устата й...ах, те беше прекрасна!

Публикувана@2005-03-20

Добавяне на коментар

keywords