Тя се интересуваше единствено и само от себе си. Не бе виждала небето досега, но и не искаше да го види. Бяха й казвали, че е красиво, но и сумрака на морската бездна бе не по-малко привлекателен.

Защото тя живееше сама за себе си и за разлика от онези глуповати бозайници не искаше да има нищо общо с хората. Родът й бе род на герои : дядо й бе паднал в битка с едно кубинско момче, а баща й загина наскоро, след като бе похитил рибата на Хемингуеевия Старец. Да, да, именно този непослушен и дързък смелчага бе баща й! Сигурно сте чували какви ли не легенди за него, но истината е само една : беше му омръзнал семейния живот и онзи случай се оказа много подходящ за избавление.

Един ден чу, че към залива се приближава свръхмодерен лайнер. Пасажерите щели да направят кратка почивка, включваща дълбочинно гмуркане и други подобни екстри. Чу от самия Оушън, че бандата му се готви да посплаши нашествениците. Но тя не искаше да участва в коварния им план и отиде на гости на леля си в открито море.

Върна се още на другата сутрин. Не можа да устои на изкушението да зърне за първи път човеци. "Обещавам, че няма да правя повече така, само този път и никога вече", мислеше си тя, но някъде в душата й се прокрадваше порочната мисъл, че трудно ще удържи обещанието пред себе си. И още щом лайнерът приближи, тя изскочи на повърхността и заплува с всичка сила към него.

- Господи! Мъжът ми! Помощ!

От кораба се разнесоха странни шумове, които много й приличаха на делфински. Нещо пронизително, но забавно. Дали я бяха забелязали вече? Опита се да се промъкне зад кърмата и оттам да погледа интересните същества. А те не закъсняха да се покажат: изглеждаха много смешно – за осемдесетте си години не бе виждала нищо по-глупаво от хора. Носеха нелепи неща навсякъде по себе си. Перките им бяха адски необичайни. Опашката им бе разцепена на две!!! Сигурно болеше.

Изведнъж усети жестока болка в гърба си. Подуши познатата миризма на кръв. Светът се завъртя и единствено инстинктът крещеше в нея. Вкусът на нещо непознато между зъбите й. Какво месо имаха тези хора, ужасно безвкусно! Продължаваше да гризе яростно захапаното място, очите й се пълнеха с кръв и желание за хищничество. Да ръфа, да мачка и поглъща.

Наоколо притъмня от сган. Хората / така жестоки ли са по природа? / я мушеха с остри неща, които се забиваха дълбоко в плътта й. Тя захапа долната си устна до кръв и се остави на волята на озверената тълпа.

-----------------------------------------

Даже аз, разказваше дни след инцидента Оушън, не бих посмял да се покажа на по-малко от два боя под повърхността.

Публикувана@2004-11-09

Добавяне на коментар

keywords