Part One: The Beginning is the End is the Beginning

Има солидни доказателства, че съм се родил на 3ти Февруари 1984 година. Няма спорове също и около мястото където съм се пръкнал на белия свят, то е родилният дом в гр. Стара Загора. Някои хора твърдят, че би трябвало да имам някакви спомени от онзи пагубен за околните момент, но за съжаление не ми е останал никакъв импринтинг в главата. Така, че ще пропусна неходещите ми моменти, а също и безсловесните такива.

Ще започна обаче възможно най-рано с неща, които са се отпечатали като на лента в главата ми. Ранните ми спомени са общо взето един фотоалбум. Картинки. Просто застинали образи и нищо повече. Ако се опитвам да си спомня нещо, се оказва, че разглеждам стари черно-бели снимки в главата си. Може би това дори не са спомени, а самовнушения. Дори да е така, ще ви разкажа част от самовнушенията си.

Най-важната думичка, която съм научил е била “защо”. След като съм усъвършенствал изкуството да говоря, не съм спрял да я задавам. Не е било много изморяващо. На всеки отговор просто отваряш леко уста и изтърсваш поредното “защо?”. Сигурно съм скъсил живота на роднините ми с тези постоянни вериги от навъразни въпросителни! Но преди ясните “защо”-та съм залитал по източните култури... Речникът ми се е състоял от интересни словосъчетания обикновено завършващи на две съгласни с леко азиатски привкус: топн (топка), дъкн (дъвка), дн(диня), татн (татко), бокн (бонбони), матн (домати)... Друго общо с братята азиатци е това, че за различни неща съм използвал едно и също словосъчетание и може да се разбере за какво точно съм говорил само по интонацията. Така например интересната “думичка” “тн” е значила сирене, а също и хляб. Или пък “ду”, което е явно е обединявало под общ знаменател техническият прогрес, е значело радио, телевизор и телефон. А да не говорим за “ук”, което е означавало и вълк, и лук :). Сред останалите интересни думички, които съм употребявал са и коома (шоколад, кораб), кокн (копче), даба (жаба), пука (пръчка), ука (лисица), буба (муха,пчела,комар:), па-па (риба), чуа (очила) и т.н.
Неизвестно за никой защо, съм променял имена. Както всяко малко дете съм се наричал не със собственото си заглавие. Аз съм бил Бати Окн. И съм бил твърдо убеден в това. Имало е вечни спорове с баща ми:
- “Бебе”
- “Не беби – Бати Окн!”
- “Бебе”
- “Не бебииии – Бати Окн!”- а казват, че всичко започвало с пубертета...
Но под ножа на личния ми ранен възродителен период са паднали и други хора. Баща ми от Румен е станал Татн Ума, а вуйчо ми се е превърнал от Жельо на Бати Ечи.

Всичките тези недоразумения, обаче са се поизгладили и речта ми се е заформила като вече по разбрана за почти всички. С това както казах е пристигнало “защо”-то...а то пък е довело интересни разговори с непознати. Сега си спомням за едно “самовнушение”. “Снимката” представлява едно малко дете, което седи на една маса с поп (упс, източно-православен свещеник)...всеки е с питието си! А случката по-късно разказана ми е следната. Действието се развива в ресторант в Пампорово. Изпускат ме от поглед за секунда и ето ме, всъщност няма ме! Търсят ме и ме намират на една маса с въпросния човек с расото, който ме е черпил Кола, тъй като съм бил интересна компания с вечно отворена уста (по-рядко за да дишам, отколкото за да говоря). Във въпросния ресторант, но друга вечер пък се случва така, че светлините изгасват. Управата, или който и да е там, донася свещи само и единствено на една маса руснаци. При което, малкият 4 годишен “аз” решава, че това е една подла несправедливост и освен това разбира на каква основа е всичко. Започват се едни анти-комунистически викове вклюващи освен това и думичката “защо”(естествено). Слава богу, всичко минава безболезнено, след като набърза ръка успяват да ме измъкнат от ресторанта...Годината е била 1988.

Съвсем малко по-късно моя милост е започнала да изявява словоохотливостта си в детската градина (за което е изял някой друг шамар). А с тези идващи годинки, също започнах от малкото сладко дългокосо почти русо момченце, да се превръщам бавно, но сигурно в не-толкова-малко не-толкова-сладко не-толкова дългокосо и ама-въобще-не-русо момченце. А в това май няма нищо хубаво! Или...?

Публикувана@2003-03-29

Добавяне на коментар

keywords