Всички ние - заблудените - олицетворяваме нищото. Огромно пространство от нищожества, роби и покварени люде, Които простират ръце към сляпото си съществуване.

Без да го докосват и почувстват ;
Без да пробудят отворените му очи.

То принадлежи на някакво Велико тайнство - чуждо, изпълнено с мистицизъм.

Любопитните ни погледи прозират в закостенялото си незнание. Но не умеят да го обхванат и опитомят. Кой - откривателят на небесните мълнии. Обрича святото на гъстота и мрак? Кой е пазителя на топлината и щастието? Заблудените ни пориви, причакващи ни в ъгъла на мълчанието. Ние му принадлежим.

Публикувана@2002-04-01

Добавяне на коментар

keywords