Почети ме за малко.

Не знам дали ще ти предложа нещо вълнуващо, ексцентрично или болезнено лично. Просто искам да си поиграя с някой. На телепатия. Е, може би само аз я разбирам по този начин. Първият път аз едва ли ще науча много за теб, но пък ти ще имаш шанса точно днес и сега да откриеш мен, да усетиш моята вълна от мисли.

Все пак, кога друг път ще попаднеш пак на мен, едно лице сред стотиците, с които се разминаваш всеки ден. Вярно, че няма как да се похвалиш с това на приятелите си, аз съм си един малък никой ... пък и всичките книги, които си изчел досега не са те направили медиум.

Ключът, според мен, е в автентичността. Всеки писател може да те забавлява с фиктивните си герои, но тук съм си просто аз, обръщащ се към ТЕБ ... Чакай. Още малко търпение. Още 15 минути – нека това да са моите 15 минути слава. Дори ако вместо да ми се възхищаваш, ме презираш заради моя долен ексхибиционизъм.

Хубавата новина е, че както вече разбра, ще ти спестя личните си драми. Около теб си има достатъчно. Отказах се и да критикувам, анализирам, коментирам, експериментирам ... Просто ще се наслаждавам на усещането, че погледът ти се плъзга по МОИТЕ думи. Усещането, че поне този път не гледат през мен, не гледат човека до мен, зад мен ...

...

/me bavno i dulboko si poema duh

Май това беше всичко, което исках да ти кажа. Да, по-добре съм вече. Благодаря ти. А сега си върви, защото започвам да се изчервявам.

Публикувана@2002-01-01

Добавяне на коментар

keywords