От И-то към Т-то
В книгата си "Мениджмънт на 21 век" Питър Дракър, разглежда основните технологични революции и се опитва да създаде модел за тяхното протичане и бъдещо развитие. Спред него, всяка техническа революция, започва с акцент върху развитието на технологията. Когато Гутенберг изобретява печатната машина, той прави техническа революция в целия отрасъл и прави печатната книга достъпна. Умира градената в манастирите школа на книго преписа, защото само една печатница произвежда повече продукция от колкото цялата остаряла индустрия.

Дракър говори за това, колко престижно е било да си печатар или да притежаваш печатница. Именно тук се акцентира върху технологията и нейното развитие. С течение на времето акцентът в бранша се измества от печатната машина – източника на революцията и се прехвърля върху информацията. Да си печатар не е престижно и печелившо – престижно е да си издател, автор, редактор – личност, която работи с информация и използва технологията като инструмент за постигане на целите си.

Прилагайки тази теория върху съвременната технологична революция, Дракър твърди, че историята ще се повтори и сега. Акцентът ще се премести от самия хардуер и ще се прехвърли към софтуерът и продуктите, които се създават с компютрите. Може да се счита, че този момент е в процес на реализация, като се има в предвид, че именно софтуерните гиганти диктуват развитието на производителите на хардуер.

Теорията на Дракър не е ограничена във времето и може да бъде приложена и по-дълбоко. Ако се приеме, че програмирането, системното администриране, поддържането на мрежи и техническото разработване на уебсайтове е част от компютърната технология – то може да се предположи, че завбъдеще тези професии ще загубят част от своя чар и ще се превърнат в утвърдени браншове. Технологическото познание ще бъде изместено от автоматизирани програми, които ще вършат техническата администрация, докато същевременно ще позволяват на хората да се занимават с управление на информация, взимане на решения и разпределение на ресурси.

Теорията на Дракър може да бъде лесно обвързана с теорията за "третата вълна" на Алвин Тофлър. Според Тофлър информационното общество произвежда предимно информация – а технологиите са просто инструмент (равен на лопатата и струга от предишните вълни).

Следейки яростната битка между привържениците на свободния софтуер и големите софтуерни компании няма как да не се съглася с Дракър. В момента борбата е за технологията и философията около нея. Битка, която много наблюдателите считат за вече предрешена и предричат еволюционна победа за свободния софтуер.

От свободна технология към свободно съдържание
Логично е да се запитаме как "свободата" на свободния софтуер ще се отрази върху съдържанието (музика, видео и текстове) и най-вече върху съдържанието в интернет. Въпросите, които вълнуват най-вече разпространителите на съдържание са: какво ще мога да разпространявам свободно? какви ограничения ще имам при разпространението на свободно съдържание? каква ще е моята свобода съобразно със свободата на автора?

Едва ли може да се отговори на всички тези въпроси еднозначно и дори вярно, но определено тенденциите сочат за налагането на един всеобщо признат лиценз, който от една страна да защитава авторските права на създателите на съдържание, а от друга страна да делегира свобода и права на разпространителите. Според мен Creative Commons [ http://creativecommons.org ] притежава всички качества за да изпълнява функциите, които GPL изпълнява при разработването на софтуер.

CC е своеобразен опит да се пренесе опитът и най-вече философията, натрупана около GPL, върху съдържанието и по този начин да се постави началото на легалното свободно съдържание. Нещо от което имаме страхотна нужда тук. Защото положението със съдържанието в българското интернет пространство е тотално засрано.

Българското интернет пространство (БИП)
... е грозен хибрид между пиратството като бизнес модел и пиратството като философия. Говоря за "свободните сървъри", където категорията "свобода" се бърка с "кражба" и заобикаляне на законите. Това е текущата парадигма и тя си отива. Отива си, след като дълги години пречеше на легалните разпространители на съдържание и успя да превърне българския интернет в местоимение за нелегално съдържание. Вредата от всичко това може да бъде усетена от всеки здравомислещ:
- Интернет не се приема като сериозна медия;
- Интернет е източник на краденото;
- Новината, анализът и информацията са изместени от изтеглянето на филм;
- Интернет е възприеман Безплатен Холивуд, и всеки, който иска да разпространява нещо авторско трябва да се съревновава с него.

Ако си автор и разпространяваш свободно своята музика, шансът някой да ти обърне внимание е минимален.

Считам, че всичко това си отива и никакви p2p мрежи няма да могат да го възстановят в сегашната му сила. Считам, че след спирането на доставчиците на нелегално съдържание, доставчиците на легално ще добият популярност, а тяхната легалност трябва да бъде защитена и най-вече регламентирана.

Важността на лицензите
Артистите са адвокати, точно толкова, колкото и програмистите. Програмистите си имат GPL, артистите си имат CC. Отворените лицензи гарантират не само защита, те гарантират и разбиране от страна на потребителите. Благодарение на редица активисти GPL и CC са сравнително добре познати и най-вече признати международно. Тоест, ако разпространяваш съдържанието си под CC, това ще бъде разбрано почти навсякъде.

В момента БИП е безплатен. Голямата част от него е безплатна нелегално, но съществуват и много безплатни легални дистрибутори на съдържание. CC е именно за тях.

Качеството, че не искаш заплащане за музиката или текста, който си написал вече е недостатъчно. Трябва да можеш да отговориш на редица други въпроси, сред които:
- мога ли да редистрибутирам, твоя труд?
- мога ли да променям твоя труд?
- при какви условия мога да извърша горните действия?

И това са въпроси, които ще си ги задават както обикновени потребители, така и уебмастери, радиа, списания и т.н. Трябва да си готов да можеш да им отговориш, а най-добре да си им отговорил още с лиценза. Свободният лиценз гарантира не само защита, той гарантира и разпространение.

Моят розов сън
Мечтая БИП да бъде приеман като сериозна медия, където разпространението на информация, при доброто желание на нейните автори, да става свободно и легално. Мечтая за висока интернет култура у потребителите и осъзнаването, че действията в интернет са реални, точно толкова, колкото и дишането - разликите са в последствията.

Моят розов сън е на път да се сбъдне. Всичко останало са глупости. Началото на статията е почти научно, а финалът емоционален. Трябва да свиквате с промените.

Статията се разпространява под Creative Commons.

Публикувана@2004-10-28

Добавяне на коментар

keywords