space voyage
Много хора романтично си мечтаят за времената на героизъм и дързост, когато човечеството ще изпрати новите си Колумб, Кук и Магелан на опасни и рисковани мисии извън пределите на сигурната Земята, далеч в открития и зловещ космос, за изследването и завладяването на нови светове в името на човешкия род. Разбира се, какво по-смело и по-героично от това наистина? Но питам чисто биологически дали е възможeн този блян?
Толкова много фактори са нужни, за да оцелее човек в едно такова междузвездно пътуване, че наистина осъществяването му изглежда е възможна само в сферата на фантастиката.
Скорост: С нашите възможности до никъде няма да стигнем! Дори теоритично не са разработени свръх мощни и достатъчно бързи двигатели, развиващи скорости от порядъка на 100-200 хил. км/с - това е нужния минимум, иначе изобщо няма смисъл да говорим за междузвездни пътувания.
Време: Да речем, че имаме ресурси и научно развитие да пътуваме със скорост приблизително равна на "c". Всички знаем (които се интересуваме де), че най-близката ни звезда - Проксима от Алфа Кентавър е на малко повече от 4 годинки път от нас. Някой от вас да е пътувал дори 4 дни? Хора преживели пътувания до Австралия и други далечни многочасови дестинации, са ужасени и никога повече не искат и да чуват за нещо подобно. А при тези пътувания психологическите проблеми са почти незначителни. Докато едно дългогодишно пътуване в изолация, в затворено и лимитирано пространство е наистина голямо изпитание. Пък и за една истинска изследователска мисия, не просто отскачане до най-близката звезда, ще са нужни не един човешки живот, а десетки.
Пространство: Освен да ни ограничи, Айнщайн ни е загатнал и възможностите за пътуване така да се каже по-бързо от светлината. Просто в следствие на изкривявания в пространство-времето един обект може да се озове на друго място за по-кратко време, от колкото би стигнала светлината. Много се залага на пътуването през черните дупки - единствените ни известни пространство-времеви изкривявания във вселената. Обаче теоретично въобще не ни е ясно какво, как и защо се случва в тях. Нито дали те са входове към тунели, нито дали тези тунели имат изходи. Изобщо дори и такива преходи да са възможни на субатомно ниво (има такива изследвания), то няма никакви изгледи, човек да може да мине през една такава "месомелачка" и да излезе жив от там. По-скоро той би се превърнал в купчина свободни атоми.
Гравитация: Е тя си е направо убиец! Докато в условия на ниска (уравновесена) гравитация, кято ние неточно наричаме "безтегловност", човешкото тяло може да преживее известно време, то с неколкократно увеличаване на претеглянето (10-20, максимум 30 g), от нас ще остане само пихтиесто петно по посока на привличането. Не че и безтегловността е безвредна, но ефектът й в организма се проявява в по-дългосрочен период. Най-малкото, един човек живял достатъчно дълго при по-ниско гравитация, ще му бъде невъзможно да се върне към 1g. Дори при настоящите астронавти прекарали няколко месеца в орбита се наблюдават патологични отклонения на ставите и костната система. За наше успокоение, чрез елементарна инерция може да се симулира подходяща гравитация, но само в посока увеличение на привличането (изтласкването) и все още си нямаме на представа как може да намалим свръхпривличането. Споменава се думата "антигравитация", но учените са скептични по въпроса. Единствената ни възможност е намирането на уравновесяващи сили, наподобяващи антигравитация (подобно на инерционните при симулиране на гравитация), ама и идея си нямаме какви. Накратко казано ние можем да размажем човек, симулирайки му натоварване от няколко тона (най-обикновенна центрофуга), но ако това натоварване е в следствие на естествено гравитационно привличане, ние нищо не можем да направим, за да го намалим.
Налягане, температура, лъчение, газов състав на атмосферата и още много други фактори са жизнено важни за оцеляването. За щастие, до голяма степен в една ограничена, затворена среда ние можем да контролираме и изменяме тези фактори съгласно нуждите ни. Но само някоя от животоподдържащите системи да не издържи и...край. Да не говорим, че една дългогодишна експедиция трябва и да се изхранва някак. Понеже все още не можем да произвеждаме вечни консерви (дори и да можехме, представете си какви количества запаси трябва да бъдат взети), ще трябва пътешествениците сами да си отглеждат храната. Ами ако им се съсипе реколтата какво ще правят? Ще отбият на първия McDrive и ще си купят хамбургери?
Накратко казано при едно междузвездно пътуване в открития космоса ни чака само смърт. Бавна и мъчителна, бърза и безболезнена, размазване, левкемия, задушаване...има ли значение? Преди да се случат чудеса, ама наистина чудеса в теорията и практиката и/или някакви благопрятни мутации, които да ни подсигурят поне един приемлив процент успешност на подобна мисия, едно пътуване до нови светове остава невъзможно! Пък може и да се надяваме, че някоя добронамерена напреднала цивилизация, доброволно и наготово ще ни покаже изход от закотвеното ни положение. Ще поживеем и ще видим!
Публикувана@2003-10-01



Коментари към статията
Автор: trifle
Дата: 26 August 2004
Заглавие: waiting for the miracle to come
dokato se sluchat chudesa, mojem da mechtaem na volia i da razchistvame psihologicheskite barieri v glavite si :) te sa edinstvenata ISTINSKA prechka - ostanaloto e vapros na vreme.
Автор: kazobon
Дата: 31 January 2005
Заглавие: За някои популярни епистемологични практики
Изключително интересен преглед на възможностите и потенциала ни ни да осъществим междузвездно пътуване! На преден план, лично за мен, се оформя въпросът: "Има ли такова нещо като научен прогрес и не е ли т. нар. 'втора техническа революция' всъщност квазитехническа?" Въпросът е зададен в светлината на скептицизма, разбира се, или казано в постмодерен контекст, в светлината на критическия плурализъм (по Попър). Онова, което ми направи най-силно впечатление в този смисъл, се намира в самия край на статията на Гамар: "някоя добронамерена напреднала цивилизация, доброволно и наготово ще ни покаже изход от закотвеното ни положение". Не е ли това достатъчно основателен повод да си зададем за пореден път въпроса "Дали пък еволюционизмът не греши?"..