Ето някъде в бъдещето се появява Изкуствен Интелект, изграден от органична материя и изглеждаш като хуманоид. 90% това ще бъде човек или ако не човек, то поне някаква “естествена” форма на живот. Единствената пречка да бъде напълно естествена, е фактът, че не природата я е създала, а ние, но както някой от вас беше казал - ние не сме ли част от тази природа и не може ли да се приеме, че просто сме били използвани за достигане на следващото еволюционно ниво? От друга страна няма ли да е по-лесно вместо да се опитваме да “строим” нов изкуствен интелект по наш образ и подобие, просто да модифицираме чрез генното инжинерство вече съществуващи природни образци? Така или иначе ние ще създадем нов вид, има ли значение пътя по който ще го постигнем? Защо да започваме от интелекта и да гради тяло, като можем да започнем от тялото и да изградим интелект? Според мен генетиката ще спечели една такава евентуална надпревара.

Друг резонен въпрос според мен е защо се стремим да създадем ИИ? На база на сегашния ни технологичен опит, може да се направи заключението, че ние създаваме (каквото и да е било), за да ни замести в извършването на дадена работа. Тогава защо да хвърляме толкова усилия за ИИ, когато може да използваме наличните човешки ресурси? При достигане на ниво, когато ще можем да извършим “пълно” клониране (физиологично и личностно), какво ни пречи да създадем цяло поколение Айнщайн, което да ни върши черната работа в областиге на науката, където ние слабите умове сме неспособни да вникнем?

Предполагам сте чели “Планетата на маймуните” или пък сте гледали стария филм (в краен случай съвременната версия). Става въпрос за това, че в следствие на нашия мързел и в конкретния случай – обучаването на маймуните да ни прислужват, се стига до там, че човечеството деградира а маймуните еволюират, копирайки ни и стават господстваш и разумен вид. Е, ние правим същото с машините. Обучаваме ги и прехвърляме изпълнението на всичко, което дори и мъничко ни затормозява (физически или умствено) на тях. Опасенията ми са дали един ден няма да се окажем “Планетата на машините”. А в скобки искам да вметна една мисъл, която съм запомнил от учителката си по физика и която ми направи силно впечатление: “Човечеството затъпява”. Преди време всеки е притежавал цялото познание нужно за оцеляването, а може би и малко отгоре. Днес човечеството прогресира, но колко са специалистите в отделните тесни научни области? Съвременното човешко познание се крепи на факта, че е декомпозирано и разпръснато в главите на няколко хиляди (максимум милион) учени. Вярно, всичко се съхранява в книги, компютри и т.н., но дали един ден някой ще е способен да разчете информацията? Дори и сега, колко хора са в състояние да възприемат и разберат данни от различни областти на науката; колко от вас познават устройството на различните битови уреди и могат да ги поправят? Според мен са малко и си признавам - аз не съм от тях. Ако това декомпозиране продължи представете си след време следната картина: в света има само един човек, който знае теорията на относителносттта. За да се застрахова, човечеството съхранява теорията и в компютър. Как да пусне компютъра, обаче знае също един човек. Те двамата дори може да са приятели и докато един ден си пътуват с кола вземат, че катастрофират и умрат и двамата. Горкият Айнщайн ще се обърне в гроба, че теорията му е загубена. Дори и да открият начин да пуснат компютъра и да видят изчисленията, ще могат ли да ги разберат?

Замислете се как, докато сте били в училище изобщо не ви се е учило разни скучни неща и сте се чудили къде изобщо ще ви потрябват – и сте прави, по-голямата част - никъде. Това е парадокс: като цяло човечеството знае повече, но отделния индивид затъпява. Въпросът е докъде ще стигне тази деградация. Ами ако днес изгубим всичките технологии които познаваме и се окажем сами в гората, ще съумеем ли да оцелеем? Чисто практическото приложение на повечето от знанията ни е нищожно. Дали само не трупаме информация (защо не и машини), без реално да се нуждаем от нея (тях)? Вярно микровълновата фурна по “магически” начин се справя по-бързо и по-добре в претоплянето от обикновенната печка, но в гората дали ще мога да намеря микровълни за да си сготвя храна?

Не е ли време да се спрем докато не е станало твърде късно? И обратно към темата, не виджам някаква сериозна причина за създаването на ИИ. Простете ми ако съм сляп, но единственото негово приложение е да ни отърве от досадната работа по обслужването на машините. Ще затворим цикъла: машините се самовъзпроизвеждат, усъвършенстват, поправят...и аз никога повече няма да сменям батериите на дискмена, защото той сам ще го прави ;)

Вчера гледох и Терминатор, и Матрицата и не мисля, че сме особено застрашени от подобен род конфликт (човек-машина). Ако и за напред използваме технологиите за задоволяване на собствените си нужди, то защо би им било нужно на машините да се бият срещу нас? Та нали ако ние изчезнем се губи смисъла на тяхното съществуване – на кого ще свири радиото, чие ядене ще приготвя печката? Даже в този ред на мисли, те могат да ни защитават и единствения повод за “агресивно” поведение би бил, ако се осъзнаем и преценим, че повече не се нуждаем от услугите им – тогава те отново ще бъдат изправени пред ситуация, в която ще изгубят смисъла на съществуването си и току виж повели война не от омраза, а от “любов” към човечеството. Тогава няма да бъдем батерии, а заробени консуматори, но животът ни ще бъде подобен – по цял ден се излежаваш, хранят те, напояват те, изхождат те, развличат те и т.н., е за какво повече може да мечтае човек?!

Публикувана@2003-07-01

Добавяне на коментар

keywords