В началото си, Интернет стартира като обществено достъпна мрежа, в еднo чисто и обещаващо свежа перспектива за развитието на телекомуникациите и компютърно ориентираните технологии, ново начало.

Спомням си първата година, когато се докоснах до Интернет. В България имаше само един доставчик и много БиБиЕс системи (BBS - Bulletin Board System) с развито Фидо (предшественика на Интернет в обществото - мрежа за свръзка на множество ББС системи в размяна на съобщения). По него време електронна поща имаше само в градската библиотека и срещу месечен абонамент, имах право на достъп под Юникс, по няколко часа седмично, в стая оборудвана с три компютъра и сървър. Следващите няколко години, когато Америка Он-Лайн и Компюсърв, бяха единствените други шлюзове за достъп до мрежата, в Интернет се подвизаваха предимно университети, учени, любители и много малко комерсиални представители на браншове, които стриктно имаха много общо със сферата на компютърните технологии.

Не след дълго, маркетинговите стратези съзряха в Интернет една голяма и необятна страна с множество неограничени възможности за маркетинг и реклама. Първите рекламни банери, които видях, спомням си, бяха в Търсачката Yahoo. Естествено мястото, където всички отиват за да потърсят ориентир в океана от информация, бе най-логичното за представяне на рекламни съобщения на потребителското внимание. Подобно на жаден добитък, хората ходеха до търсещия енджин на водопой както при река, а там зверовете на рекламната индустрия причакваха, за да ни позаинтересуват с продуктите на големите фирми, рискували да рекламират в новата среда. Днес, вече рекламни банери има на всяко посещавано място и дори по-далеч, пощенските ни кутии са спамвани ежедневно с реклами, търсещи потенциалното ни внмимание. Цената на безплатните услуги като Free web-hosting; Free e-mail; free това и онова - бе задължителното натрупване на реклами на продукти и усулуги пред погледа. В края на писмото, и плаващи по уеб страницата, на влизане и на излизане, от заглавните страници на хостващите домейни - Навсякъде са те - рекламните брошури мигащи във флаш, java и мамещи с ефекти от игри до служебно съобщение на Windows.

Истината е, че Интернет не се превърна в онова, което няколкото наивни мечтатели и любители очакваха - а именно свободно място, свързващо хората през разстоянията, предлагащо среда за обмен на информация и идеи в една неограничавана среда за изява на личното мнение и събирането на хора по интереси. И точно липсата на контрол над Интернет, която ние, ревностните потребители отстоявахме, допринесе за наводнението от комерс в мрежата. Корпорации рекламират постоянно бомбардирайки вниманието ни с поп-ъпи, банери, трикове за абонамент на рекламни новости и др. И докато плащаме за трафик престоя си в интернет, или защото плащаме изобщо за достъп до мрежата, допълнителното комерсиализиране не дава положителен резултат. Все повече са хората гневящи се на пощенския спам и нахалните поп-ъп. Истината е, че Интернет се превърна в поредната зона, атакувана от комерсиалните представители на бизнеса. Една неограничавана, безгранична възможност да се предлагат продуктите на всички рекламодатели пред желаещите или нежелаещи погледи на милионите, милиарди потребители и обитатели на Интернет.

На мен това много ми напомня на загрозяването на гледката към прекрасната катедрала в центъра на града - и гледам как туристите, които искат да снимат тази величествена зграда обикалят в дребни крачки, търсейки място от където да могат да снимат без голям, шарен билборд с реклама на парфюми или сапуни да им препречи обектива. Фасадите на сгради са облепени със слоеве и пластове върху пластове плакати на нощни дискотеки, барове и примамващи обяви за бързо забогатяване или лесна почасова работа. На всяка главна улица има поне по един голям и множество по-малки билбордове с рекламни крясъци от А до Я. И всичко това, мисля си, вгорчава вкуса на ахритектурата и устройството на градските згради и обкръжаващата ги природа.

Комерс, Комерс и пак Комерс. Всичко, което корпорациите искат е да печелят повече и така хвърлят реклами на всички страни с цел да привлекат вниманието ви върху своите си продукти, в надпревара с конкуренцията.

Както и в телевизията, рекламите наводняват и Интернет. В световната мрежа, мега-фирмите видяха един нов океан, където да хвърлят тонове боклук и евентуално да спечелят от зашеметената риба.

Всъщност в интернет не се строи една нова технология, позволяваща на човечеството да израсте в развитието си. Може би скъсяването на разстоянията, разтапянето на географските граници и бързината на комуникация дава среда, в която да се срещаме и обменяме идеи, визия и чувства. Може би намираме достатъчно забавление и разтоварване по линиите на дигитализирания информационен трафик. Но Интернет се превърна в една мега-медийна индустрия, много силно превзета от комерсиалните интереси на множеството корпорации, които жадуват за вниманието на всеки преминаващ по магистралата - с цел да го съблазнят с онзи продукт, който едва ли му е нужен. Подобно на рекламите по средата на филма, по телевизията, така и тук, навсякъде е нашарено с реклами, много, големи и саботиращи с хитри номера. Тогава Интернет една нова технология, която е способна да поведе човека към нови хоризонти в развитието си ли е, или поредната маркетингова зона за завладяване от фирми и корпорации. Защото аз виждам и двете, но сякаш зоните в които рекламни банери не присъстват са много малко.
Интернет - една медия - капан за потребителите, спорт за рекламодателите, обект на изследвания за любознателните. Отговорът за смисъла на живота - ще го намерите в Интернет, но той не е там ...

Публикувана@2003-01-01

Добавяне на коментар

keywords