Знам, че всички си мислите, че Матрицата е чиста измислица. Но всъщност така и трябва да мислите. Да не би да смятате, че те ще са толкова глупави, че да ни позволят да разберем истината?

Обикновено само върлите теоретици на конспирацията си позволяват да обявят публично толкова невероятни идеи. Но според Ник Бостръм, философ в университета Уейл, Холивудският филм е по-близо до истината, отколкото ни се иска да вярваме. Според неговите изчисления ние наистина живеем в една симулация. Нашият живот е компютърна програма, разработена от пост-човешкото общество на бъдещето. В своя статия публикувана в журнала "Mind" Бостръм обяснява как е достигнал до това смразяващо заключение. Аргументирането започва с простата предпоставка. В даден момент цивилизацията ще създаде изключително мощни компютри, които ще могат да имитират това, което ние днес наричаме човешко съзнание [consciousness]. Ако тази предпоставка е вярна, то всичко останало се следва по пътя на логиката.

Чудите се какви са тези безсмислици? Нека да поразсъждаваме малко с автора. Ако наистина приемем предпоставката му, че е възможно някога да се научим да имитираме съзнанието, то бъдещето може да се развие в три посоки. Първо, някакъв катаклизъм, например мощна, но изключително смъртоносна технология или пък природно бедствие, да затрие цялото човечество преди то да е създало симулационната компютърна програма. Ако това е вярно, то значи можете да си отдъхнете, защото животът, който всички ние живеем ще е истинският.

Вторият сценарий също е благоприятен : хората на бъдещето може и да не се интересуват от разработването на симулации. Те може да са прекалено интелигентни, за да се занимават с подобни игрички, или пък да има закони, които да забраняват това. Но като си знаем какви сме, дали имаме основания си вярваме, че някой от тези варианти наистина ще се сбъдне? Според Бостръм, вероятността те да се осъществят не е никак голяма.

И това ни оставя с последната и най-неблагоприятната опция : един ден хората ще се научат как да симулират съзнанието и ще започнат да създават симулационни Вселени, където това съзнание да живее. Е, възможно е ние да сме част от първоначалния свят, предхождащ симулацията, този, който Бостръм нарича "оригиналната история". Но като се има предвид колко много симулации ще съществуват, вероятността ние да не сме в една от тях е много малка.

Разбира се, всеки логически аргумент се базира изцяло на правотата на своите предпоставки. Но Бостръм се е погрижил да ги обоснове. Нека да си представим, че ние наистина живеем в оригиналния свят. Каква е вероятността ние да вървим по пътя, който ще ни позволи да създадем компютри, които могат да имитират съзнание? Според Бостръм тя е много голяма. Това, което ни остава все още да открием са определен вид изчислителни процеси, които водят до това, което ние наричаме съзнание. "Ако един компютър разполага и борави с тази все още неизмислена програма, то той ще има съзнание," твърди той. Според Ханс Моравек, занимаващ се с роботика в университета Карнежи Мелън в Питсбърг, каквато и да се окаже тази програма, емулирането на човешкия интелект ще включва около 1014 операции в секунда. Това днес може да ни изглежда трудно постижимо, тъй като най-бързите компютри днес едва успяват да извършат около 1012 операции в секунда, но все пак се движим в правилната посока.

Както Бостръм посочва, изявени личности като Рей Курцвайл и Ерик Дрекслър са на мнение, че ние не използваме целия потенциал на компютърните ресурси, с които разполагаме. Съвременната нанотехнология би ни позволила да създадем система с размерите на бучка захар, която да извършва 1021 операции в секунда. А компютър с маса колкото цяла планета ще може да извършва 1041 операции в секунда. Много е възможно до края на века да можем да построим такива системи. Дори ако отхвърлим възможността съвременната физика да доведе до измислянето на нови свръх мощни методи на изчисление, то нашата технология в момента определено ни води към едно бъдеще, в което емулирането на човешкия интелект ще бъде възможно.

В момента, в който разполагаме с достатъчно изчислителна мощ, за да симулираме съзнанието, създаването на околна среда, с която то да си взаимодейства ще бъде като детска игра. Първо, симулирането на една цяла Вселена до най-малкия детайл ще бъде чист разход на ресурси. Симулирането ще е до такава степен, че жителите на тази Вселена да не могат да се усетят, че светът не е истински [спомнете си нарушенията на целостта на света в “Матрицата”]. Така че, например, няма да има нужда да се обръща внимание на всеки един микроскопичен детайл или на детайлите на далечните астрономически обекти, докато някой от обитателите не реши да ги разгледа по-внимателно. В такъв случай създателите ще могат в движение да доизглаждат подробностите.

Очевидно околната среда трябва да изглежда правдоподобно, но няма начин един наблюдател да разбере как всички тези неща наистина изглеждат или функционират. Много е вероятно едно съзнание, наблюдавайки странните прояви на микроскопичния свят от атоми и електрони да приеме всякакви отклонения на това ниво с обяснението, че "просто така е устроен светът". Ако някога сте имали нещо общо с квантовата механика, може би всичко това ви изглежда подозрително познато ...

И какво можем да направим в такъв случай? Според Бостръм трябва да запазим спокойствие и да се държим нормално, определено няма основания да полудяваме от паника или нещо подобно. "Всеки един, който реши, че трябва да промени живота си вследствие на това е просто откачен", казва той.

Но Робин Хансън, икономист от унивеситета Джордж Мейсън в Феърфакс, Виржиния, не е съгласен. Според него ние трябва радикално да променим своето поведение: ако животът ни е просто една симулация, то ние трябва да направим всичко възможно да не бъдем изтрити от нея. Първо, трябва да се опитаме да разберем целта на симулацията. Ако тя е създадена, за да развлича, то тогава трябва да направим каквото можем да сме част от купона. Как се постига това зависи от конкретната култура, но най-сигурната стратегия е да бъдем забавни, секси, скандални, буйни и героични едновременно, с една дума "драматични", споделя Хансън.

Ако целта на симулацията е създателят й да участва в нея, то много е възможно създателите да се движат с най-богатите и известните или дори да се въплътят в някоя много известна фигура. Така че най-успешната стратегия ще е да се опитаме да се доберем до кръга на знаменитостите. Но ако целта на създателя е да си играе на Господ, който наказва и възнаграждава в зависимост от поведението, то тогава най-добре ще е да живеем праведно и непорочно.

И още нещо : не се изкушавайте да споменете и дума от това на някой друг. Според Хансън ако всички знаят, че участват в една симулация, то всички ще започнат да се преструват и да преиграват, и създателят й като нищо ще дръпне шалтера. Запазете истината за себе си или кажете само на най-близките си приятели. След това, можете да започнете да преследвате новата цел на живота си – да избягате от тук.

Колкото и да са забавни съветите на Хансън, според Бостръм те са безполезни, защото е почти невъзможно да отгатнем защо е създаден нашия свят. "Ние нямаме директен достъп до симулаторите, които създават всичко около нас," казва той, "най-малко подвеждащият съвет, който мога да ви дам е да продължите да си живеете живота, както сте го правили досега." Според него дори ще бъде добре ако всички знаят истината. "Все пак ако се опитваме да подкараме една напълно реална симулация, то не бихме се опитвали да ограничаваме хората или да цензурираме идеите, които им хрумват."

Може би Бостръм е прав. Все пак, милиони от нас си изгледахме спокойно "Матрицата" без никой да ни накаже като ни изтрие от програмата. И никой не изпадна в паника от идеята, че Земята е симулация, създадена от бъдеща цивилизация, желаеща да използва енергията произвеждана от телата ни. А какво мисли самия Бостръм за филма? Поразен ли е от неговата правота? Не съвсем. "Използването на хора като източник на енергия е невъзможно и просто абсурдно," споделя той, "Но все пак това е Холивуд."

***
Превод от :

New Scientist
July 17, 2002
Article by Michael Brooks

Повече за хипотезата на Бостръм можете да прочетете на адрес :

http://www.simulation-argument.com

Публикувана@2003-01-01

Добавяне на коментар

keywords