Есента по есенно мокра, мъглива, дъждовна, изящна. Есенни спомени за живота, за себе си, за мислите си. Остатъкът от деня е времето, в което правим равносметка за изминалите си часове и дни, преди да стигнем до есента на своя живот.

Това е книга, която не можеш просто така да прочетеш и подминеш, защото тогава все едно не си я прочел. Не можеш просто да я изоставиш по средата и да я затвориш, защото онези думички, сами по себе си нищо не значещи, те теглят към страниците.

Изящна словестност, само. Едва ли. Сюжет? Не, не е и това. По дяволите, дори два месеца след като я прочетох така и не разбрах, кое в нея ме грабна и заключи част от мен на мъгливия английски остров сред разкошни имения, сред политически интриги и една неизживяна любов. Под стъклен похлупак като мравка сред добре аранжиран бонзай.

Владееш ли положението на 100%? Отвори с трепет кориците с английски пейзажи, поднеси крехкия политически порцелан с японски чай до устните си, разбъркан със сребърна лъжичка и подсладен със спомен за Нея.

Есента по есенно мокра, мъглива, дъждовна, изящна. В "Остатъкът от деня" се отдай на последните слънчеви лъчи и стопли премръзналото си обгорено съзнание.

(Казуо Ишигуро)

Публикувана@2002-11-06

Добавяне на коментар

keywords